Древна Тасос

Историята на острова започва като финикийска колония, заради наличието на златни и сребърни мини. Тези мини са разположени в източната част на острова. Според традицията, името на острова произхожда от финикийския принц Тасос. Бащата на историята Херодот, който живее известно време на Тасос в края на 5ти в. пр. Хр. и съобщава мита за произхода на името му от това на финикийският княз Тасос тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си сестра Европа от Зевс, със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скитания на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. днес местните свързват с тях малкотоиниатюрното скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове пиниия в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и, че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежкии наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там, оттогава произлиза името на острова. Името Тасос, разбира се свързва етимологично с дума гората. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в 5 век пр.н.е., ни е оставил ценни записи за климата тук в книгата Епидемии посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2 °C, а средната лятна температура (юли) е 23,4 °C.Също така острова се е казвал Идонис, Хрисис, Йерии . Преди заселването на острова от гърци са живяли тракийски племена. Първите гърците, които се заселили на о-в Тасос са Парии, които след като са си осигурили защита ,са започнали да експлоатират намиращите се на много места по целия плаж златни и сребърни рудници Paggeo. Колонии на Тасос са Галипсос (плаж Karyanis) Доганхисар или Oisymi (т. Н. Перамос),

Много бързо о-в Тасос разцъфтява, развива се като богата морска и търговска държава с две пристанища. Върховната власт е в ръцете на три владетели, и, техните имена са написани по стените на сградите. 6-ти век пр.н.е са. сечени монети които до спомогнат за изграждане на силен военен и търговски флот, за изграждането на стена на града, на пристанища, сгради. "Така че, късчета от тогавашната цивилизация са изложени на показ в музея на Тасос, но също така и в други европейски музеи.

Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материали като, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ, стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила.

Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр. Хр. се появяват финикийци прочитащи Мелкарт, основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на 7 в.пр. Хр. идват гърци – към 650 г. пр.Хр., те са колонисти от Парос водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от 7 в.пр. Хр. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет Архилох опитвал се да основе колония на Тасос:

Островът е спирка на морския път, както от Александрия Троада до крайбрежието на Тракия, и от Южна Гърция и Цикладите до Черно море. Пристанищата са давали безопасността на корабите, закотвени тук, и укрепената крепост в крайна сметка е контролирала околността, морето и обратно- крайбрежието. От колонизацията на Тасос в 700 г. пр.н.е. до момента мястото на древния град е бил непрекъснато обитаем. Върху руините на древни гръцки сгради,са издигнати византийски сгради и върху тях венециаски, генуезки и последно, турски. В края на медната епоха Тасос комуникира с микенския свят, като в последният етап е достигнал до бреговете на B. Aigaion. В ранната желязна епоха, Тасос поддържа и обновява културни контакти с Тракия, заедно с островите на Северно море и северозападната Мала Азия.

През 6-ти век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават Неаполис (дн. Кавала), през 5-ти век пр.н.е. Неаполис става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като Галепсос разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от Халкидическия полуостров, както и колониите му в т.н. Тасоска Переа (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината Кушница (Пангей), най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най- източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с Месемврия, следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр. Хр. тасосци водени от Калистрат се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град Филипи, където в от времето на хан Пресиян, документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година.

Втората гръцката колонизация в началото на 7-ми пр.н.е. век се запечатва завинаги в културният и расов характер на острова. Тасос ще действа като главен културен център в B. Aegean, където ще се премести елинизма и образование в Тракия. До началото на 5 век пр.н.е. на о-в Тасос е създадена голяма колониална държава в региона между Стримон и Нестос - регион, който по-късно ще бъде наречена "Thasion'Ipeiros".

О-в Тасос, благодарение на богатите златни и сребърни рудници , секът много рано някои от най-красивите монети на Северна Гърция. Монето сеченето на Тасос започва около 525 г. пр.н.е. и спира по времето на император Гета (209-212 г.). На Тасос валутите са участвали в десет хронологични и типологично определени групи. Изводът от изследванията и проучването на монетата е че търговията на Тасос е ориентирана към брега на Средиземно море източната част, особено в Мала Азия и Египет. Морските пътища, са изиграли роля като междинна спирка и столица на остров Тасос Парос, тъй че виното и робите се оказват основните експортни продукти на остров Тасос. На Thassian корабите, са тези които транспортират тези стоки към Египет, Финикия, Гърция, богати региони, и които привличат интереса на търговци.

Светилището на Посейдон

Светилището на Посейдон, е построено на малко разстояние от морето на изток от пристанището, точно срещу една от портите на крайбрежната стена, и е лесно достъпно за морските лица. В предната част на фасадата, има много добре поддържан олтар на Хера. Интериорът на светилището, с разбити стени, които са разпределени на стаи, и които са били използвани като жилища от свещеници, за различни религиозни цели, както и за трупата на посейдониастите, за което надписите ни информират. Светилището на Посейдон, е датиращо от 4 век пр.н.е. Стените на Тасос са едини от най-живописните и най-впечатляващите гръцки руини. A и в голяма степен е укрепеното заграждение, което защитава 12 кули и дължината на което е четири километра. Като строителен материал е използван мрамор и много рядко шисти,огромни камъни които предизвикват възхищение. Повечето от портите са посветени на покровителите - боговете на града. Стената на Тасос, принадлежи към различни епохи. Нови укрепления са направени през 14-ти век и I5ти век от генуезците.

Античния театър на о-в Тасос е един от най-впечатляващите и най-красивите древните театри на древността, които са реставрирани и се управлява от края на десетилетието I950. Театърът на Тасос се споменава за пръв път от бащата на медицината Хипократ, който пребивавал на острова в края на 5 век пр.н.е. Малко по-късно в 4 век пр.н.е. Театърът е построен от мрамор. В края на 2 век се променя в арена. Разкопки разкрили няколко реда от мраморни статуетки. Много от тях са изписани с имена и надписи.

В последствие античния театър го срещаме като Акропола. Част от стената на театъра до Акропола е унищожена напълно. Цитаделата, в сегашния си вид, принадлежи на Средновековието. Върху изградените стени, има мазилка, използвана от много древен материал, брикети, направени от мрамор, триглифи и надписи. Източната стена на Цитаделата, изглежда като премиер на средновековната епоха. Две кули, резервоар за вода и разрушен параклис, от която арката е запазена с прозорец, са единствените сгради на Акропола. Гледката от върха е великолепна, а често на изток, в далечината на морето, се вижда Самотраки.

Много близо до пристанището, се намират в руини политически и религиозен център на древен пазар. Основно паметници и сгради, заобикалят пазара в древни времена. древен път, който идва от портите на стената, близо до пристанището отворя входа, който води до арката, с двор. В пазарния площад са облицовани пет платформи. Те спадат в края на епохата . Голям олтар който принадлежи към 3 век пр.н.е, и е невярващите в Бог се се прекланяли тук. Гроба на Glaucus. Паметник на Glaucus, най-вероятно кенотаф, е най-древният паметник на пазара. "Едно от топчетата на паметника носи най-старите известни надписа на Тасос, написан от Бустрофедон.

СВЕТИЛИЩЕТО НА АРТЕМИДА

Артемида е от най-старите паметници на острова. Датиращи от 6 век пр.н.е. и се намира южно на хълма в една изкуствена могила. В светилището, през 1910 са намерени статуи на древни (Theanai), които са пренесени в музея на Константинопол след направени разкопки, и обредни съдове от архаичен период (700-500 ПР.н.е.). Повечето открития в това пространство са неща, използвани от жените, които са посветени на богинята си патрон Артемида. Бижута от злато, бронз или слонова кост, огледала, лампи, глинени фигурки на различни видове, цветни стъклени вази и др са доказателство за този период. Всичко това показва поклонението към богинята през епохата . Това светилище е видяно от Хипократ, гръцки лекар на о-в Тасос, когато той пристигнал в края на 5 век пр.н.е.